Една приказка за 1000 визитки – 1000 достигнати клиента

Пълнозърнеста Луна. Милион органични звезди. Небе по-тъмно от най-силното черно кафе. Настъпвала 1001-та нощ. Султанът по навик разтегнал сам прекрасния шведски дизайнерски миндер – ценял пространството, нали бил и дзен възпитаник, а диванът се превръщал лесно и удобно на спалня два персона и половина. Разпалил наргилето с аромат на тропически плодове, отсипал чаша от френския коняк, настанил се върху десетината възглавки с български шевици, загладил дългата си бяла брада и спокойно зачакал Шехерезада – от опит знаел, че всяка уважаваща себе си жена, прекарвала в банята поне час и това не е прищявка, в никакъв случай. Принцесата тази нощ щяла да приключи с приказката си от предходните и да започне с разказа на нова, още по-чудна история.
– Господарю мой, служих ти вярно и предано и всяка нощ ти разказвах от чудна, по-чудна приказка и история. Никога не съм искала нищо от теб за себе си, но днес, само днес те моля, о Господарю, да наредиш на твоите най-изкусни майстори да изработят за мен 1000 визитки с моето лице и да впишат моите координати и данни!
– Шехерезада, принцесо на Луната и на Слънцето, ти искаш от мен 1000 визитки за себе си, за да ги даваш, или да ги поставяш в джобовете на 1000 други крале, царе, шахове, велможи и благородници и те да ти звънят по онази магия, или да ти пишат в другата, по-ужасната, за да те слушат и да те виждат как разказваш приказките и вълшебните си истории!
– Но, Господарю..
– Замълчи, Шехерезада, дъще на Греха, и внучка на Мъдростта. Може вече да съм стар за теб и за себе си, може да съм побелял, но Шехерезада, Султанът не е изкуфял, нито е оглупял. Знам какво силно оръжие са изкусно изработените визитни картички особено в ръцете на умна и красива жена – самият аз съм ги ползувал при преговори и бизнеси и то не веднъж – господарят млъкнал, бавно отпил глътка коняк, дръпнал от наргилето, отчупил шоколад, внимателно го поставил в устните на Шехерезада и пак подхванал брадата си. Но аз съм доволен и предоволен от твоето старание и от твоята преданост, от обаятелността и ума ти, с които ме даряваш моя красива Шехерезада, моя най-прекрасна дъще, и затова ти ще получиш своите 1000 визитки. Още сега ще наредя на японските майстори да се залавят за работа…

Светът познава визитните картички (визитките) от близо две хилядолетия. Още през втори век, техният първообраз бил връзван от китайските благородници – висшите сановници и управници, като късче хартия към изпратени, или поднесени подаръци по предстояща визита. Тази хартия се изработвала като правоъгълник с много малка дупка в левия край. През нея се прекарвала лентичката – задължително копринена, като символ на заможността и богатството на изпращача, която лентичка служела за привързването на картичката към подареното. И понеже показа на социалния статус бил изключително важен за древните китайци (впрочем, не по-малко важен е и днес за техните модерни наследници), художници се надпреварвали в майсторство и умения за поставяне на картичките на най-изящно изписаните йероглифи.

Понеже все още сме на Азиатския континент, нека споменем и нещо за японските визитни картички, които се наричат „мейши“. От всички визитки, точно „мейши“ носят и до днес в себе си онази истинска сила на идентичността, защото те представляват нещо като лична карта. „Мейши“ буквално преведено означава „напомняне за име“ и в исторически план е онази официална бележка, която е оставяна от господарите в дома на човека, който е бил посетен и който е отсъствал; това е бил начинът да се официализира визитата, да се каже и докаже: „Днес бях тук“. Мейши и сега не набляга на организацията – фирма, институция, представителен орган (понякога липсват), а на индивида. Важен е човекът, който я дава, държи се на името и на фамилията. Така се проследяват корените на човека. Традицията за поднасяне, или размяна на мейши съдържа строги правила – никога не поднасяйте мръсно, зле изглеждащо, оръфано, или дори затоплено във вътрешния джоб мейши – говори много лошо за вас; мейши се поднася като се държи хваната с палеца и показалеца на двете ръце в двата ъгъла, винаги с поклон, а проява на по-голяма любезност е и нейното прочитане на глас; по мейши никога не се пише в присъствието на човека, който я поднася и т.н. Мейши спомага и за ориентирането в сложния свят на японската писменост, защото само чрез изписването на два еднакво произнасящи се йероглифа, може да се разпознае, коя дума се има предвид.

Визитните картички навлизат в Европа през седемнадесети век, като най-напред се споменават във Франция, при управлението на Людовик XIV-ти, изключително много приличали на съвременните ни карти за игра. На хората, които искали да получат възможност да се срещнат с владетеля се предоставяли т.н „билети“, които Людовик одобрявал лично. Долу-горе по същото време в Англия били въведени и доста се използвали“ търговските карти“- рекламата или картата, за насочване на клиентите към магазините на даден търговец. Русия ги въвежда по времето на Екатерина II, която буквално се влюбва в картичките с амурчета и лаврови венци, но скоро визитките се превръщат в делови картички с протоколно значение. След бума през XVIII век на визитките в светските среди (например, било проява на изключително лош вкус да се изпратят цветя на дама без деликатна и много красива картичка на изпращача), настъпил и XIX век, с развитието на промишлеността, застрахователното и банковото дело и визитните картички започнали да служат за задълбочаване и улесняване на търговските отношения при крупните бизнесмени. В САЩ, където бизнесът се развивал с изключително бързи крачки, обаче визитки започнали да се изработват и разменят за удобство и от всеки един, по-дребен търговец.

Дори днес, във времето на интернет-комуникациите, визитката си остава най-реалната рефлексия на индивидуалността ни. Като първи контакт на хората с бизнеса и услугите и като средство, спестяващо думи, визитната картичка е еволюирали през годините. Визитките и традициите, свързани с нея, са се изменяли многократно във времето, но като цяло тя е запазила основата си и най-важната си функция – представянето на личността, на организацията и фирмата по елементарен, ефективен и запомнящ се начин. Затова 1000 визитки и днес и в близкото бъдеще остава напълно реалната и може би, най-добрата възможност за достигане на 1000 клиента за съответния бизнес у нас и в чужбина.

– И Шехерезада…
– Да, Господарю мой!
– Ето, това са твоите 1000 визитки, но няма да ме забравиш, нали Шехерезада?